Първолаци

Тази година щерка ми тръгна на училище навръх рождения си ден. Едно поне е сигурно – за празника й винаги ще има деца в наличност, а първия учебен ден винаги ще започва подсладен, освен ако не въведат онуй за започване на училище от първи септември.

Известно време преди това събитие станах свидетел на всевъзможни родителски истерии на тема учебно заведение: “Къде ще учи вашто гардже? Подходящо ли е съответното училище? А дали е достатъчно елитно?” В един момент дори назря скандал, поради изказаните съмнения за корупция в едно елитно столично учебно заведение. Съвсем сериозно. Родителите от година на година изперкват на тема училище. Хвърлят се купища пари, за да се пълнят гушите на квартални и елитни езикови школи, крайния резултат от които, по мои наблюдения, е меко казано никакъв. Изобщо идеята за учебно заведение с “интензивно” изучаване на някакакъв език се е превърнало в параноя. Нужния език се научава чудесно за 5 месеца, стига човек да има желанието да го направи. Сума народ презрително заклейми кварталното училище, като недостойно за отрочетата им. Аз пък съм съгласен с “най-близкото училище е най-доброто училище”. Питат ме “ами ако е пълно с циганчета и разбойници?”, на което единствения разумен отговор ми се стори “ами вие какво ще правите в цигански квартал?”. По тази шантава логика децата от малките градове и села би трябвало вовеки да си останат тъпи, щото са учили в местното СОУ. Всичко зависи от личната нагласа на детето, както и умението на родителя да представи училището, като нещо забавно и интересно. Ако детето има желание за учене, ще научи каквото му трябва и в кварталното СОУ, пък мързи ли го, в която и елитна гимназия да го тикнете ще си остане неук. Познавам и двата случая.

Повечето “елитни” гимназисти винаги са ми изглеждали като надути пуяци, философстващи твърде много и правещи твърде малко. Изучаването в дълбочина пък на мъртви езици и наливането в главата на твърде много неизползваема информация ми се струва затъпяващо в един момент. Сина на собственика на фирмата, в която работя е точно такова явление. О, да – в състояние е да изрецитира пасажи откъде ли не, но стигне ли се до взимане на елементарни практически решения или по-лошото – предприемане на действия настава истински апокалипсис. Далеч невинаги човек, изчел куп литература придобива висока интелигентност. Много е важно какво е естеството на литературата, тъй като смятам, че интелекта комбинира способността на човек да реагира в дадена ситуация, използвайки количество знание.

Всъщност цялата тая пароня не е учудваща, след като възпитанието на новото поколение е поето от родители с, понякога, направо шантави педагогични похвати. Скоро присъствах на разговор: “Марийче (8 г), сутринта ти дадох 6 лева и искам да чуя разумни мотиви за това, което си си купила с тях”. Съжалявам, че не попитах какви разумни мотиви е изтъквал родителя, когато е бил на 8, щото добре знам какъв е бил. Прави ми впечатление, че най-великите педагози са именно тия, дето като деца са имали доста свобода и обезпеченост. Сега ползват детегледачки в повечето време, не защото нямат време за децата си, а защото им е по-лесно да са на друго място, когато детето не е в настроение. Същите тези, които още от най-ранна възраст слагат децата си да спят в отделна стая, за да не смущават личното им спокойствие.

Както винаги много се отнесох, но пък Ники прекрасно е описал същинската част!