Posted by: zirakzigil | August 19, 2016

Най-дълголетното гръбначно?

Отговорът – гренландската акула. Костенурки и птици могат да се засрамят в ъгъла пред средна продължителност на живот от 392 г и евентуален максимум от 500 г. Зашеметяващо! С такава дълголетност 150 години изглежда като съвсем нормална възраст за достигане на полова зрялост.

cc_A7KMRA_16x9

Източници: http://science.sciencemag.org/content/353/6300/702, http://www.sciencemag.org/news/2016/08/greenland-shark-may-live-400-years-smashing-longevity-record

Advertisements
Posted by: zirakzigil | August 12, 2016

Намалете скоростта!

Just Slow Down 2011
Just Slow Down 2012
Just Slow Down 2013
Just Slow Down 2014

Такава кампания трябва да има и у нас! И да се излъчва по всички канали, по всяко време на денонощието, като се набляга на най-гледаното. Заедно с това съдебната система да излезе от хибернация и да почне да работи за хората, за да няма на улицата”познати на полицията” малоумници с “дълго съдебно минало” и “редица нарушения на пътя”.

А мотористите да спрат да мрънкат и да започнат да спазват законите и да уважават всички останали на пътя, били те водачи на автомобили, камиони, велосипедисти или просто пешеходци. Защото на “останалите” им е дошло до немай къде от коплексарските им изпълнения, които нерядко убиват невинни.

Posted by: zirakzigil | August 2, 2016

Forget your past

Този надпис се намира над вхова на изоставеният и рушащ се сега паметник на връх Хаджи Димитър (до 1942 Бузлуджа) – “най-големият идеологичести монумент в България” според уикипедия. Видях снимката в класиция за най-красиви изоставени обекти в света, където имаше галерия от десетина фотографии на въпросния паметник. Така и не стигнах там, преди ’89-а, и каквото имам като представа от онова време е 100% от снимки. Както, впрочем, и от сегашното му състояние. Нямам намерение да изпадам в подробности относно уникалността и архитектурното предизвикателство, с което са справили ангажираните по този проект хора, макар че би трябвало, защото построеното е наистина грандиозно, независимо от целта му. Няма да коментирам количеството и качеството на вложените материали, прецизност и щедрост в детайла, които бяха характерни черти на оня режим. Макар да е вдигната в чест на Бозлуджанският конгрес, сградата се превръща в един от най-големите символи на комунистическият режим на Народна Република България. Не мога да си представя какви средства биха се вливали в държавната хазна, ако това нещо се поддържаше и ползваше като уникален по рода си паметник на един отминал строй.

Уви, в моята родина важно е не постигнатото и построеното, а времето през което това се е случило. Хората оставиха концлагерите си, а ние бутнахме единствения от 7-те останали действащи мавзолеи в света.

bu6(1)

Опитвам се да разбера какво ли е искал да каже авторът на надписа над вратата с призива да забравим миналото си. Да забравим миналото си?… Да забравим хан Аспарух, цар Калоян, Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, Петко войвода? Да забравим Симеон велики, Кирил и Методий? Дали децата на всички български мъже чиито живот е бил отнет на бойното поле в защита на родината ще забравят? Да забравим за генералите Николай Столетов, Михаил Скобелев и Фьодор Радецки поради простият факт, че са руснаци на които ние обърнахме гръб? Да забравим “Просьба от всех находящих ся здесь болгар” подписана от Софроний Врачански, където открито молим Русия за помощ (за кой ли път)?

Започвам да схващам какво е искал да каже автора: от нас се иска да забравяме избирателно. Да забравим само каквото е срамно за нас. Или неудобно. Съвсем нормално, междувпрочем. Типична българска черта от която дори авторът на тая премъдра идея не успял да избяга. Генетична обремененост дет’ се вика, защото и г-да комунистите, които са виновни за всички несгоди на българският народ, правеха същите опити за “забравяне”. Бутнаха някоя и друга разваляща-имиджа-на-комунизма сграда, отсякоха няколко вековни дървета, които са имали нещастието да растат и по време на не-комунизма. А така бленуваната българска демокрацията продължава славната традиция бутайки здания построени по времето на комунизма, пък току-виж забравим, че е имало такова срамно нещо в нашата история.

Ако можеше само да предвидим какъв акъл ще ни дойде след двайсетина години и какво ще почнем да бутаме, та да не харчим пари да го строим днес.

Posted by: zirakzigil | July 12, 2016

Angel-a

Поредната ненатруфена прелест, която само франсетата могат да произведат.
Много готин филм.

angel-a

Posted by: zirakzigil | June 27, 2016

Речено – сторено

Идеята на Атанаско, стара 15-инчова джанта, малко тръби, арматурно желязо и много мерак. Електрожен, флекс, чук (закъде без него) и ролетка. Туй то.

13551179_10209829131033422_1649413029_n

Не успяхме да направим скара, но и тази свърши идеална работа за нуждите на теста, предхождан от тази класическа идилия…

13521060_10209829131313429_1617928037_n

Posted by: zirakzigil | April 4, 2016

Hyundai Santa Fe – рекламна стратегия

Santa Fe – Epic playdate
Santa Fe – Don’t Tell
Santa Fe – Team

Макар че цените на новите модели Santa Fe, по мое мнение, леко се разминават с реалността, не мога да не отбележа начина, по който корейците внимателно подбират средствата с които поддържат имиджа си. Често ме питат защо, като млад човек, съм избрал такава марка, вместо БМВ, ауди или други подобни. Ами, и без да съм гледал рекламите им, с които хюндай отдавна се целят в младите хора, някакси ме е привлякла визията, заедно с добрата цена и добро качество. Като че ли не съм забелязал хюндай да се бутат при гореизброените марки, а са насочени към друг тип потребители – такива като мен, които не биха си купили БМВ, ауди или мерцедес. И тук не става въпрос за пари, а за лично предпочитание. Азиатския стил е доста различен от европейския и на мен, ако и да не съм азиатец, ми пасва по-добре.

Още един клип на предишния модел, насочен към същата аудитория:
https://www.youtube.com/watch?v=DM-4uvPZt5I

Posted by: zirakzigil | March 28, 2016

Завръщането на анцузите

Леле, анцузите се завръщат! Все по-често срещам онази забравена комбинация от накипрена и помляскваща дъвка мома, нахлузила високи токчета и наметнала палто, току-хванала подръка льольовец с “официален” анцуг. И това не се случва в планината, а из улици, магазини и заведения на големи български градове.

Posted by: zirakzigil | March 17, 2016

Star Wars :)

Стар,
по-стар,
най-стар…
StarWars!

Posted by: zirakzigil | March 15, 2016

Chupa Chups лого

Да, за сътворяването на въпросното лого е бил помолен Салвадор Дали. Е, изглежда е претърпяло известни промени от тогава до днес, запазвайки основната си идея. Възхищавам се повече от отзивчивостта на г-н Дали, отколкото на крайния резултат.

CC Logo

Неминуемо се сещам за големия шум около нашето туристическо лого, дискусиите за което затихнаха съвсем. “Всяко чудо за три дни, по-голямото – за пет”, казват хората, а аз бих добавил “хитрият човек не вярва в чудеса, а в хорската глупост”, поглеждайки с усмивка новия си автомобил.

Posted by: zirakzigil | March 12, 2016

“Искрата” на живота

В живота на всеки нормален човек трябва да има нещо, заради което наистина си струва да се живее въпросният живот. Тук НЕ включвам семейството и всички свързани със него отдадености, дейности и ситуации, тъй като то лежи в съвсем отделна плоскост. Тук иде реч за личното и индивидуалното. Става въпрос за онова огромно разнообразие от душевни балсами, разнообразието от които е съизмеримо с разнообразието от характери по света. От отглеждане на рибки, през конструиране на самолети или отливане на свещи, до пеене на песни или рисуване на гъски. От риболов на марлини и катерене на осемхилядници до бродиране на гоблени и колекциониране на пощенски марки. От фотография до бодибилдинг или варене на сапун и съчиняване на проза; онова, което отъждествява дадена личност.

Хората сме предимно консуматори – гледаме телевизия, четем книги (голяма гордост), пътуваме (също повод за голяма гордост), купуваме стоки или просто блеем, а рядко създаваме. Дори и спомени. Тук-там кух авторитет от прочетенето, повод за празнодумства. Настървяваме се за следващият филм, книга, блеене или пътуване. А много често и за поредната нова вещ. Естествено – маркова. Защото предишните такива не оставят чувство за задоволство или ако има такова то е толкова мимолетно и е равно на точния брой хора, пред които сме се изфукали. Как бихме могли да разберем какво е чувството да създаваш? Как може човек да почувства онази неповторима и уникална по предназначението си завършеност, удовлетворение, радост и гордост от създаденото от собствените му ръце или ум? Ами, никак. Поне не и докато не създаде нещо.

Често си мисля, че хората, които не създават, са празни по своеобразен начин и тази празнина е причина за липса на личностна завършеност; дори запаленият риболовец създава нещо, ако и на хората да не им изглежда така. В живота на човек е пълно с всевъзможни временни залитания, отклонения и спорадични мании, но липсва ли едно от тях, за което човек да къса безценни парченца от времето си, значи не е имало истинска страст. И съответно остава празнотата. Никога няма да забравя чувството, когато за първи път конструирах нещо в ума си и малко по-късно направих с ръцете си… Приятна еуфория и вълнение, от което хем исках да крещя с пълно гърло, хем ми беше спокойно, огромно удовлетворение и още по-голямо чувство на завършеност, съзерцавайки направеното, ако и да не беше нищо кой-знае-какво. За първи път разбрах какво изпитва майстор, току-що приключил с финалните щрихи и внимателно забърсвайки своята катана, наслаждавайки се на момента с цялата си душа и сърце. За първи път разбрах откъде идва желанието на певеца да пее с пълно гърло новата си песен, независимо дали е сам или пред тълпата. За първи път разчетох лекия цинизъм в погледа на Никола Тесла.

Чувството, че си реализирал идеята си, колкото и странна да се струва тя на някого, не може да се сравни с нищо. А на хората не им липсват идеи. Въпросът е в осъществяването им, а тази дейност, сама по себе си ще покаже дали въпросната идея е онова, което, неправилно наричам искрата на живота. Да се инатиш, да упорстваш, да късаш от времето си, да заделяш ресурси, да правиш и не правиш компромиси, да жертваш, да страдаш и да ликуваш, само за да чувстваш живеца в душата си отново и отново.
Незаменимо е! Пожелавам го на всеки!

Posted by: zirakzigil | March 9, 2016

Утроба под наем?

Колкото и голям творец да е г-н Елтън Джон и колкото и голямо да е желанието му да стане родител, той ТРЯБВА да се съобрази с ограниченията, които природата налага върху избора му на сексуален живот. Същото трябва да направят и всички останали, които са избрали лявата резба, а докторите, които съдействат на подобна дейност са търговци, напълно лишени от морал и човечност.

Това е, меко казано, гнусно!

18957

Posted by: zirakzigil | February 26, 2016

Дрямка

Slumber

Posted by: zirakzigil | February 25, 2016

Обвързаност

– Охоо, сменили сте автомобила!
Репликата долита от някакъв човек, оглеждащ детайлно въпросния автомобил. След известно време на оглед, повдигане на вежди и одобрителни недомлъвки добавя гордо:
– Е, ама аз съм немско-обвързан.
“Проблема си е само твой”, отвръщам наум, като неволен зрител на сценката. Обвързаностите от този тип са най-глупавото, тесногръдо и безсмислено нещо, което човек може да си причини доброволно.

Posted by: zirakzigil | February 23, 2016

Побългаряване ≠ тунинг

У нас, тунинг непрекъснато се бърка с побългаряване – дума, която съм сигурен, че съществува само на нашата географска ширина. Побългаряването има общо с тунинг толкова, колкото компот с компютър. Тук непрекъснато откриваме наново топлата вода и променяме нещата, щото купчината инженери, които са ги създали не са били достатъчно енетелегентни, за да знаят, че тук разбираме от всич-ко!

След като потрошим съответният уред, като следствие от нашите неоторизирани и най-вече некомпетентни действия, задължително ще се оплачем на всичките си приятели, които, неясно как, ще се съгласят, че побългаряването е било напълно наложително и няма нищо общо с тоталната щета: няма и капчица съмнение, че Енженерите са смотани.
Туй то!

Posted by: zirakzigil | February 19, 2016

Камила със страшни зъби

Че камилите приличат на оживели от детска рисунка същества – приличат. Ама не съм и предполагал, че другърбите имат такива огромни кучешки зъби. Вълците ряпа да ядат!

пп. Тази се припичаше на слънце и не, не беше умряла.

Camel teeth.jpg

Posted by: zirakzigil | February 18, 2016

Reyka

За мен – номер едно. Никога не съм си представял, че водка може да е толкова добро питие.

Reyka_9850_Original-1

Posted by: zirakzigil | February 18, 2016

Що за жури…

В средата на зимата, нейде из дебрите на родопите, в една топла и уютна къща върви предаване по телевизията, където хора мерят сили за това кой е по-добрият певец. Нещо нормално и, както винаги, нищо кой-знае-какво.

Замалко да излея тъмното пиво върху себе си, когато в журито видях гордо да се мъдри един титан на българската музика, нарекъл себе си Криско. Я-брей! Музикалните състезания в България явно съвсем са го ударили през просото и/или угаждат на който си плаща. За нищо на света не бих обидил себе си излизайки да пея пред този член от това жури.

Така наречените идеолози на имиджа на д-р Енчев имат странни идеи, но пък явно умират да чешат зад ушенцата поръчителя на визията. А д-р Енчев много харесва визията си и няма нищо против да я ползва за реклама на клиниката си.

Отначало бяха рисунки на жени в стил 60-те – “благодаря ви д-р Енчев”. Май е ясно е защо не са ползвали реални хора, но да си ги нарисуват и то ретро… После, под светлината на прожекторите се яви самият д-р Енчев – зализан, с леко притеснителна усмивчица а-ла д-р Лектър, над сключени ръце, едната от които още по-притеснително бе облечена в нитрилова ръкавица в контраст със безспорно скъп часовник.

др

Да си го завиеш за вкъщи!

Малко по-късно, захласнат по собствения си образ, се появи агент Енчев, д-р Енчев. В какво е агент и каква е връзката с известния такъв не стана ясно нито за мен, нито за хората които попитах. Но пък изглежда добре в костюм и очевидно иска да го сподели с минувачите.

jpg

Накрая пластичният хирург отсече, че “крастата е мисия”, нарочно скривайки само буквата “о” с главата си. Наистина жениално решение от страна на рекламистите. А че е мисия, мисия е – хубавите коли не са евтини. Костюмите също.

Posted by: zirakzigil | February 15, 2016

Браво!

От сума време се опитвам да открия леяр/на, където да изпълнят доста нестондартна поръчка. Засега удрям на камък – където и да похлопам получавам отказ, къде любезен, къде – не толкова.

Сред търсенията попаднах на габровската фирма МЕТАЛИК БИСИПИ AД, която работи с голям асортимент от метали и изпълнява наистина големи поръчки. Изначално ми беше ясно, че проектите ѝ са доста обемни, но – какво пък, реших да попитам. Написах писмо, прикачих файл с макета който искам да се отлее и “затворих” пощата. На сутринта на другия ден открих обратен мейл от тях с тема “Заключение”. Припряно отворих прикачения към краткото писмо .doc файл и няколко секунди по-късно зяпнах от учудване: в една цяла страница, не кой да е, а търговският директор на фирмата г-н Г. Генев, беше изложил в най-малки детайли всички препятствия, заради които няма как да изпълнят моята поръчка.

Посъвзех се, изчетох написаното два пъти и с най-широката си усмивка върнах благодарствено писмо до подателя. Никога досега не ми се е случвало да съм весел, след като са ме отрязали за нещо, но тия хора буквално ми скриха топката. Поздравления и почитания! Такива трябва да сме всички, независимо от човека насреща.

Posted by: zirakzigil | February 9, 2016

Battle Hammers

Приятели и познати отдавна ме подканват и настояват, че е време да дам публичност на едно от хобитата си. Защо пък не.

Реших първо да споделя този екземпляр, както и кратката му история, която открих сред древни свитъци в една погребана сред пясъците библиотека, накрай света на Иий. Ето историята.

Къс чук на Гхайрог
Този екземпляр със сигурност не е участвал в битка, макар да е направен за такава. По страничните символи и степента на износване се предполага, че е бил камулл (резервен). В битка, предните линии на Гхайрогите често (ако не винаги) използват дълги копия, а на коланите им винаги има меч, на гърба чук и само при едно горските племена това може да е бойна секира с едно острие. Следващата линия, както и отрядите за набези винаги ползват чукове като основно бойно оръжие, като каменните са предпочитани пред дървените. Дървен чук се ползва само за хвърляне на дълги разстояния при това, отново, само от войни от горските племена. Дървените се изработват от специфичен вид дъб – тартолан, чиято дървесина е изключително плътна, твърда и тежка, доближавайки се до характеристиките на “мек” камък.

Hamm 2.jpg

Въпреки че Гхайрогите не са много високи, те са много силни, особено ръцете им, закалявани през дългите години ковашко дело. Каменният чук, за разлика от дървения, значително по-лесно се обвързва със заклинание или магия, която може да премахната само и единствено с Ключовата дума, произнесена от носителя му. Такъв чук обикновено остава на бойното поле, ако титулът му бъде убит или пленен, макар второто да се случва изключително рядко. Това е може би единственото оръжие във света на Иий, което не се събира от никого, освен от друг член на племето. Кхайрогите имат обичай преди битка да повеляват при кого да премине оръжието им, ако паднат в битка. Никой, който познава уменията им в изработване на оръжие не би докоснал техен чук, копие или каквото и да било друго.

Hamm 1

По украсата на оръжието може да се заключи, че е бил на (поне) 240-годишен воин, който, очевидно  е вложил всичко научено от баща си. Не е ясно с каква магия е защитен. Със сигурност е ползвано традиционното “замъгляване”, което кара предметите да стават значително по-тежки от реалното и допира с тях предизвиква униние и нежелание за каквото и да било физическо действие. Руните ни подсказват името му – Мрачен (по-верятно “Черен”) и Гръм, което може да се интерпретира, като “Черна светкавица”. Името е сравнително “популярно” и едновременно уникално, което означава, че притежателя му е бил високо в бойната йерархия. Освен това ясно се разчитат думата (кратхур) разбивач, макар, че на нашия език смисълът на думата е твъре общ. Тук той е в два нюанса първият означава пречупване на вражеската воля, а вторият превъзхождане на здравината на чуждото оръжие.

Hamm 3

Чукът е изработен преди новата ера, сиреч преди откриването на кхел-зохил – “стоманата, която не ръждясва”.

 

Older Posts »

Categories