Позволявам си да цитирам тези две прекрасни, за съжаление, произведения на големия Станислав Стратиев. Не мисля, че някъде съществува по-точно описание на българската душевност. Можеш да извадиш човека от селото, но не можеш да извадиш селото от човека, казват хората. Просто заменяме “село” с “България”. Тъжно…
Защо нямаме Шекспир
Българинът не признава диалога.
Тази форма отсъства от всички сфери в живота му.
Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания.
И обесване на противната страна.
Това е българският диалог.
Той въобще не дава думата на другия.
Не го изслушва.
Слуша го, но не го чува.
През това време му крои мярката.
Той никога за миг не допуска, че и някой друг може да е прав.
Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза: “Като не щеш мира, на ти секира!”
И самата секира.
Ние въобще не можем да си представим, че е възможно да се води спокойно разговор, в който да се отстояват три или четири гледни точки и разговорът за свърши нормално.
Тоест само със средни телесни повреди.
Ако някой се опита да отстоява своето, а не нашето мнение, ние пием вино от черепа му.
Това ни е диалогът.
Монологичната форма е единствената форма, която властва на Балканите.
Неслучайно големите драматурзи са рякост.
А Шекспир просто го няма.
И няма да има.
Затова, ако има нещо гнило, то е в Дания. А тук всичко е свежо и прясно.
Затова и крал Лир полудява там, а тук властва щастливо и носи кърпените си чорапи до дълбока старост.
Затова Хамлет там се съмнява, а тука вярва безрезервно.
Затова и Ричард там дава кралство за кон, а тук даваме кон за кокошка.
По същата причина тука удушаваме всичко – без разлика, дали е Дездемона или не, стига да е прекрасно и различно от нас.
*******************************
Стоян според света
Според света Стоян е тъмен балкански субект.
Живее някъде, в някаква държава, която никой не може да запомни.
Но името й звучи като марка олио. Или като шевна машина.
Столицата на тази държава, ако въобще има столица, е Букурещ.
А може би и Истанбул.
Във всеки случай – някъде там – около Каспийско море.
Ориента.
Освен че е комунист, Стоян отглежда рози. И тютюн.
Професията на Стоян е емигрант.
Той непрекъснато напуска онази страна…дето звучи като марка олио, и идва да живее в цивилизования свят.
Oсвен това има някаква странна писменост, направил си я е сам. Не е съвсем като китайската, но и от нея нищо не се разбира.
Любимото му занимание е да убива папата.
Когато не убива папата, търгува с наркотици и оръжие.
Или убива с чадър.
Стоян едно говори, друго обещава, трето подписва и нищо не изпълнява.
Сделката с него може да ти донесе само прочутата славянска тъга. Нищо друго.
Стоян не е руснак, но обича руснаците.
Той сменя имената на турците и ги изгонва в Турция.
Неясното тук е как ще ги изгонва в Турция, след като столицата му е Истамбул.
Тогава сигурно не е Истамбул.
Сигурно е Букурещ.
Да, сто на сто. Букурещ. Каспийско море. Ориента.
Някъде там.
Във всеки случай Стоичков е дошъл точно от Букурещ.
Или някъде там. Балканец.
Добър футболист, но балканец.
И природата бърка понякога.
Но много се кара със съдиите.
Всъщност там непрекъснато се карат, стрелят и изнасилват.
И крадат нашите хуманитарни помощи.
Каквото и да им изпратиш, все едно че потъва в Каспийско море.
Стоян има развален английски, развалени зъби и развалена репутация.
Да, това е тази страна, където комунизмът непрекъснато се завръща.
Именно…онази…дето името й прилича на марка шевни машини…
Не, каквото и да ми говорите, никога не бих си купил такава шевна машина.
