Като карането на колело е – не се забравя. Поне основата, което е много важно нещо. Особено в химията, където тя се състои в изключителното внимание към детайла и когато нещо се случва за първи път е по-добре да се случи в малко количество. Малкото количество от своя страна е важно, защото е по-лесно за овладяване в случай, че нещата излязат идвън контрол. Спазвайки тези две, както и всички останали правила и задължителните предпазни мерки, се гмурнах в една позабравена страст.
Мириса на разнообразни разтворители неизменно ме върна назад във времето, в онези лаборатории, където теорията се превръщаше в практика и където за първи път установихме съществуването на известна разлика между едното и другото. Разликата се състоеше в счупена стъклария, прибързано и невнимателно боравене с чист натрий, както и пренебрегването на прости правила за сигурност. За щастие, за тези няколко години, от моя курс нямаше пострадали, ако оставим настрана няколкото съсипани поли, панталони и блузи. Разбира се, щуротията бързо взема надмощие веднага, щом човек придобие малко увереност, особено в компанията на щедро оборудване откъм реактиви и стъклария, каквото се ширеше по Татово време. Така започнахме да си правим номера, под формата на малокалибрени трясъци и гърмежи, неочаквани виолетови пАри, оставяхме си изненади в мивките и прочие чудеса. Както казах нямаше нито един пострадал. Поне физически. Прочее, някои колеги развиха леки психози към пускането на водата в мивката или опити за забърсване на масите след края на практическите занимания. Мда… интересни, в забавния смисъл на думата, времена. За някои от нас. Но това е минало.
Към днешна дата нещата стоят доста по-различно. Повечето от нас се занимават с неща, които са далеч от науката химия. Всъщност най-много трима от нас бяха в това учебно заведение от интерес към въпросната наука. За останалите това беше място, където приемаха всякакви, които не са се класирали другаде. Така и не залюбих виртуалните науки, при които всичко е предимно теория. Затова не обичам математиката и всичките й производни, където изключенията са повече от правилата, а отговорите често са – от корен квадратен от 25,4785 въру хикс по игрек до плюс безкрайност. И на това му викат точна наука. Няма нищо по-приятно от това да видиш (или чуеш, или и двете), сътвореното от теб, вследствие на наученото и под съответните напътствия. Уви, химията е тясно свързана с математиката, което откритие ми подейства крайно обезсърчаващо. Както винаги се отнесох…
Накратко, успях да синтезирам количество пероксалатен естер. Първия път – съвсем малко. Да го наречем калибрация на процеса. Тук трябва да се побутне така, там – иначе, това е задължително, онова не, а този прекурсор може да е повече и тъй нататък. Навлязох в дебрите на крайно полезната стоихиометрия. И съвсем естествено е, че се притеснявах. Никой нормален човек не би се чувствал лежерно в компанията на леснозапалими, корозивни и изключително отровни вещества.
