Някакви журналя ми зададоха въпроса с какво свързвам коледа и ми предоставиха две възможности, сякаш повече не съществуват. Едната беше с това, че следват отпуски, пътувания и прочие, а другата – свързана с християнското семейство. А, и дали ставали чудеса по коледа.
Всеки си има собствена гледна точка за тоя празник. По-”състоятелните” отпрашват нанякъде предимно за да се изфукат, тиквайки под носа на съседа си снимка и гордо да заявят “Ей ме на, на нова година, на Канарските острови!” Не, че имам нещо против екскурзия до канарските острови, но не бих отишъл там, за да посрещна новата година в компанията на непознати сноби.
Празниците в края на декември се експлоатират от кьораво и сакато по най-безогледен начин. Повдига ми се не, ами направо ми се повръща от хорската простотия. Отвсякъде ме заливат с коледни и новогодишни подаръци, изразяващи се в смахнати отстъпки в размер на еди-колко-си процента. Като ги знам с какви надценки продават родните търговци и 300% да смъкнат пак ще са на далавера. Всяка година по това време джуджетат стачкуват, дядо Коледа се пенсионира, а елените сигурно се връщат в стадото, поради невероятните подаръци, раздавани от родните търговци. Всяка година по това време армия от водещи, новинари, журналисти, актьори, политици и кой ли още не, с най-загрижените си тъжни физиономии апелират да станем по-добри, да дарим левче за този и онзи, да дарим кръв, да нахраним сираче, пърдон циганче. Не стига, че им плащам тока и водата на тия крадливи синялници, ами и ще ги храня. Време е те да направят нещо за мен, като например да спрат да се множат като хлебарки и да използват това, като оправдание за начина си на живот.
Чудеса не стават по принцип, камо ли по коледа. По тая причина и 8-и март ми се вижда малко несмаслена работа. Коко веднъж беше подхванал тая тема. Винаги по коледа се сещат за болните и немощните. Онези, които са оцелели, докато никой не се е сещал за тях. Правим си свинщините през цялата година, кряскаме по жената – че ракията е топла, по децата – че вдигат врява, на улицата се държим като отвързан добитък, а културата ни на шофиране е някъде около абсолютната нула. Нараняваме близките си, без изобщо да се замислим. Седнем ли на трапезата се наплюскваме, като за последно. Добре, че фармацевтите са оправни и ни предлагат допълнителни ензими за храносмилане, та да можем да се натъпчем още по-качествено. Ама много важно. Нали накрая ще се натикаме в някоя църква с най-сериозния си вид, ще наведем виновно главица, ще помолим за прошка, ще палнем свещичка, ще ни поръсят със светена водица, ще бацнем отчето по ръчичката и туй то. Простено да ни е. Или ще тикнем букетче на нещастния ни партньор, ще го дарим със сконфузена целувчица и ще се чучнем на подредената маса. А на другия ден всичко е по старому. Както казах, чудеса не се случват. Човек или се променя или не. Средно положение няма.
Ами истерията с елхите. Допреди няколко години отвсякъде тръбяха “Не купувайте живи елхи, спасете българската (и световната) гора! За всяко отсечено борче, засадете две!” Сега чувам обратното “Не купувайте изкуствени елхи, щото за производството им в Китай (че то къде другаде) се ползват въглища, а те са вредни при изгарянето си. Съдържат олово и други вредни вещества.” Последното има връзка с изхвърлянето им на боклука, а не с опитите да я опасем. И “Имайте предвид, че естествените елхи са специално отгледани за тая цел, а не се секат безразборно.” Къде е истината никой, никога няма да разбере.
Струва ми се, че започвам да ги разбирам ония екскурзианти. Май е по-добре да идеш някъде, където нищо няма да ти напомня за родната кочинка и където празника е празник. Без условия.
