Както е известно, секс не се прави на публично място, защото всеки ще дава акъл.
Наложи ми се да търся голо женско тяло за календар на клиент. Хм. Първото, което ми дойде наум беше да потърся из родните фотографски форуми, гдето куцо и най-вече сакато публикува снимки на общо основание. Преди да тикна някаква референция под носа на г-н Фотографина, която да наподобим до известна степен, първо трябваше да намеря фотографин. Ровейки из галериите с разголени тела, досущ като интернет воайор установих почти тоталната липса на мъже. Единствените уникати бяха яки копелета без физиономии и без атрибути. Много тъпо и най-паче комплексарско. Щото “…Ей, видехте ли Пешо са го изтипосали у форума по автобиография? Ма ся ми е ясно що жените бегат от него…” и последвалият предполагаем кикот е преголям удар по още по-голямото мъжкото его. Нищо де, жените ич не се свенят да показват интимностите си, където няма “голямо и малко” нищо, че това по никакъв начин не прави положението по-розово.
Скука. Първите двайсетина снимки изчерпват почти всичко що се отнася до идеи, люшкащи се между булевардното, кича и романтиката. Всъщност последното нигде не го видях. Почти пълна липса на креативност, която по никакъв начин не може да бъде запълнена от гладко почистените, като по ISO, женски полови органи. Посредственост. Твърде много плът, твърде малко идеи. Не добри идеи, а изобщо идеи. Това е фундаменталната заблуда на самоназначилите се родни фотографи – скъпа техника, плюс сочна мацка с хубави цици и току-що избръсната вагина няма начин да не е равно на спираща дъха фотосесия. Клишета. Лъскава мацка на фона на порутена сграда с люпеща се мазилка. Огледала и отражения. Лесбо сцени и самотни, самозадоволяващи се жени. Малко акробатика, но съвсем аматьорска и недостатъчна, за да е акробатика изобщо. Предизвикателни погледи, на които им липсва всякакво предизвикателство. Пресилен екстаз. Дух и тяло, ама без дух. Или на моделите им е дошло до немай къде, или парите са малко, инак не си обяснявам липсата на някакво естествено изражение, пък било то и отегчение или скука. Повечето е монохром, че както е известно опре ли до цветно, то лесно прераства в цигания и малцина са в състояние да се справят с положението. За цвета на кожата ли да мислиш, за фон ли, за цветове ли, за нюанси ли, за текстури ли, или за комбинацията от всичко това? Ааааа, я давай монохром. И да не забравиш да бутнеш блендата на мин., че фона даже изобщо не е важен.
Инак всички много се прехласват по гения на Ян Судек. Ама я вие снимайте един такъв тлъст, неостриган целулитен модел, пък го мацнете после в някой роден фотографски форум. Оле-мале! Ще ви изядат с парцалите.
Да. Тая работа хич не е като оная работа, в която до един дълбоко се заблуждаваме, че сме експерти.
